Варна, единствена от българските градове, влезе в Топ 200 за най-мръсен въздух в Европа
Може да ви се стори необикновено, но България надалеч не е измежду страните в Европа с най-замърсен въздух. Поне по този начин излиза от годишния отчет на IQAir - компания, която доставя сензори за равнището на въздуха и следи положението му в 138 страни и самостоятелни територии по света.
По систематизирани данни за 2024 година, България е на 89-о място от 138, с по-добро качество на въздуха от страни като Чехия, Италия, Унгария. С най-замърсения въздух на континента са страните от някогашна Югославия: Босна и Херцеговина (29-а в света), Северна Македония (35-а), Сърбия (44-а) и Черна гора (50-а). Това са и единствените европейски страни в международния Топ 50 по замърсяване. С най-чистия въздух в света са Бахамите, пред още няколко карибски държавици, Исландия, Нова Зеландия и Австралия. В Европа само Естония не надвишава оптималната междинна концентрация на фини прахови частици, утвърдена от Световната здравна огранизация.
Българските градове също се показват релативно добре по този индикатор, най-малко на фона на съседите - само един от тях (Варна) попада в Топ 200 по замърсяване, и то едвам. За сметка на това измежду 20-те града с най-мръсен въздух в Европа има 2 от Италия, 2 от Черна гора, 3 от Северна Македония, 6 от Сърбия и цели 7 - от Босна и Херцеговина.
Все отново, преди да си извлечем някакви въодушевени заключения, две значими забележки. Първо, отчетът на IQAir се отнася единствено до концентрацията на дребни фини прахови частици с диаметър под 2.5 микрона - PM2.5, и не включва други замърсители като азотни оксиди, серни съединения, летливи органични съединения и по този начин нататък. И второ, България изпреварва съседите си на Балканите просто защото датчиците на IQAir са в задоволително количество единствено в огромните й градове. Малките, които разчитат на локално отопление с твърдо гориво и надлежно са най-замърсени с PM2.5 през зимата, просто не са включени в класацията.
1. Нови Пазар, Сърбия
Средна годишна централизация на PM2.5: 38.8
Рекордна месечна централизация: 94.2 (януари)
Абсолютният рекордьор на Европа по замърсяване на въздуха през предходната година се намира в югозападна Сърбия. Нови Пазар е един от основните текстилни центове в страната, което частично изяснява замърсяването. Повечето заводи са морално остарели, написа AutoMedia.bg. Немалка част са фалирари, вследствие на което градът има най-високата безработица в Сърбия - към 50%. Останали без приходи, хората се отопляват с каквото намерят.
2. Биело Поле, Черна гора
Средна годишна централизация на PM2.5: 32.4
Рекордна месечна централизация: 77.4 (януари)
Биело Поле е град с 12,000 поданици в северната част на Черна гора, край печално известната река Лим. Бруталното замърсяване в зимните месеци се дължи на особеностите на релефа и на отоплението на нискокачествени въглища. Една неправителствена организация пресметна преди година, че най-големите замърсители са прокуратурата и кметството.
3. Плевля, Черна гора
Средна годишна централизация на PM2.5: 31.1
Рекордна месечна централизация: 77.1 (януари)
Доклад на World Health and Environment Agency преди година уточни Плевля като най-замърсения град в Европа. Що се отнася до фини прахови частици, той е на трето място за 2024 година. В този миньорски център има лекомислен рандеман на скъпи изкопаеми съвсем в самия град, а в директно съседство са три остарели хвостохранилища. " Цялата периодическа таблица се носи във въздуха ", разяснява екологичният специалист Милорад Митрович.
4. Валево, Сърбия
Средна годишна централизация на PM2.5: 31.0
Рекордна месечна централизация: 73.1 (януари)
Валево е град в Западна Сърбия с към 50,000 поданици. Преди година сръбската Агенция за запазване на околната среда удостовери, че равнищата освен на фини прахови частици, само че и на олово, арсеник, кадмий и никел са надалеч над нормите. Проблем е неналичието на централно отопление - хората се отопляват най-много с нискокачествени лигнитни въглища от близката мина, с високо наличие на вода.
5. Сараево, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 30.8
Рекордна месечна централизация: 75.8 (ноември)
Сараево е без подозрение балканската столица с най-мръсния въздух. През предходната зима нещата бяха толкоз зле, че в обособени дни бяха отменяни самолетни полети поради безусловно непрогледния въздух. В някои от дните IQAir даде равнище на замърсяване от 225 - трето най-лошо достижение в света.
6. Грачаница, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 30.3
Рекордна месечна централизация: 62.5 (януари)
Грачаница е град в кантона Тузла на Босна и Херцеговина, с 45,000 поданици. Главен източник на фини прахови частици тук е битовото отопление, което е главно на дърва и въглища, а в малцинствените махали - и на други твърди боклуци, произлизащи от неуредените сметища край града.
7. Баня Лука, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.9
Рекордна месечна централизация: 64.4 (декември)
Вторият максимален град в Босна и Херцеговина и столица на самостоятелната Република Сръбска, с население към 140,000 души. Замърсяването е в пъти и даже десетки пъти над нормите във всички месеци, с изключение на май.
8. Вогошка, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна централизация: 71.4 (декември)
Вогошка е градче и община в периферията на босненската столица Сараево - нещо като Банкя. Но за злощастие с много по-замърсен въздух. Тази зима на няколко пъти локалните управляващи предупреждаваха жителите по опция да не излизат на открито поради концентрациите на прахови частици - PM10 и PM2.5, надхвърлящи десетократно допустимите правила.
9. Тетово, Северна Македония
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна централизация: 63.6 (януари)
Тетово е община в северозападната част на Северна Македония, с население към 63,000 души, най-вече етнически албанци. Градът имаше тежки проблеми със замърсяването от 60-те години, най-много поради химико-металургичния комбинат Jugohrom, който най-сетне бе затворен през 2016 поради груби нарушавания на екостандартите. Ситуацията с въздуха се усъвършенства, само че не доста. Главните източници на замърсяване с фини частици през днешния ден са колите и печките - градът няма добре развъртян градски превоз, нито централно отопление.
10. Косиерич, Сърбия
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна централизация: 68.1 (януари)
Градче с едвам 3800 поданици, център на община с към 10,000, Косьерич се намира в района на Златибор в западна Сърбия. По публични данни на здравните управляващи в Ужице, градът е първи по смъртни случай от рак и белодробни заболявания в района. Главните аргументи са три заводи: за цимент, за бои и за кабели.
Българските градове
Варна - 15.8 междинна централизация PM2.5
Русе - 14.9
Пловдив - 14.4
Благоевград - 11.8
София - 11.2
Старосел - 10.3
Бургас - 10.0.
Варна е на 195-о място по замърсяване в Европа, Русе - на 231-во, Пловдив - на 256-о. В София въздухът като цяло е бил по-чист откъм фини прахови частици от градове като Букурещ, Любляна, Загреб, Солун и Варшава. Все отново би трябвало да се означи, че от българските градове с задоволително измервателни станции, с цел да бъдат включени в проучването, единствено в един - Благоевград - е установено положение на въздуха в нормите на Световната здравна организация, и това е траяло единствено един месец, през май.
По систематизирани данни за 2024 година, България е на 89-о място от 138, с по-добро качество на въздуха от страни като Чехия, Италия, Унгария. С най-замърсения въздух на континента са страните от някогашна Югославия: Босна и Херцеговина (29-а в света), Северна Македония (35-а), Сърбия (44-а) и Черна гора (50-а). Това са и единствените европейски страни в международния Топ 50 по замърсяване. С най-чистия въздух в света са Бахамите, пред още няколко карибски държавици, Исландия, Нова Зеландия и Австралия. В Европа само Естония не надвишава оптималната междинна концентрация на фини прахови частици, утвърдена от Световната здравна огранизация.
Българските градове също се показват релативно добре по този индикатор, най-малко на фона на съседите - само един от тях (Варна) попада в Топ 200 по замърсяване, и то едвам. За сметка на това измежду 20-те града с най-мръсен въздух в Европа има 2 от Италия, 2 от Черна гора, 3 от Северна Македония, 6 от Сърбия и цели 7 - от Босна и Херцеговина.
Все отново, преди да си извлечем някакви въодушевени заключения, две значими забележки. Първо, отчетът на IQAir се отнася единствено до концентрацията на дребни фини прахови частици с диаметър под 2.5 микрона - PM2.5, и не включва други замърсители като азотни оксиди, серни съединения, летливи органични съединения и по този начин нататък. И второ, България изпреварва съседите си на Балканите просто защото датчиците на IQAir са в задоволително количество единствено в огромните й градове. Малките, които разчитат на локално отопление с твърдо гориво и надлежно са най-замърсени с PM2.5 през зимата, просто не са включени в класацията.
1. Нови Пазар, Сърбия
Средна годишна централизация на PM2.5: 38.8
Рекордна месечна централизация: 94.2 (януари)
Абсолютният рекордьор на Европа по замърсяване на въздуха през предходната година се намира в югозападна Сърбия. Нови Пазар е един от основните текстилни центове в страната, което частично изяснява замърсяването. Повечето заводи са морално остарели, написа AutoMedia.bg. Немалка част са фалирари, вследствие на което градът има най-високата безработица в Сърбия - към 50%. Останали без приходи, хората се отопляват с каквото намерят.
2. Биело Поле, Черна гора
Средна годишна централизация на PM2.5: 32.4
Рекордна месечна централизация: 77.4 (януари)
Биело Поле е град с 12,000 поданици в северната част на Черна гора, край печално известната река Лим. Бруталното замърсяване в зимните месеци се дължи на особеностите на релефа и на отоплението на нискокачествени въглища. Една неправителствена организация пресметна преди година, че най-големите замърсители са прокуратурата и кметството.
3. Плевля, Черна гора
Средна годишна централизация на PM2.5: 31.1
Рекордна месечна централизация: 77.1 (януари)
Доклад на World Health and Environment Agency преди година уточни Плевля като най-замърсения град в Европа. Що се отнася до фини прахови частици, той е на трето място за 2024 година. В този миньорски център има лекомислен рандеман на скъпи изкопаеми съвсем в самия град, а в директно съседство са три остарели хвостохранилища. " Цялата периодическа таблица се носи във въздуха ", разяснява екологичният специалист Милорад Митрович.
4. Валево, Сърбия
Средна годишна централизация на PM2.5: 31.0
Рекордна месечна централизация: 73.1 (януари)
Валево е град в Западна Сърбия с към 50,000 поданици. Преди година сръбската Агенция за запазване на околната среда удостовери, че равнищата освен на фини прахови частици, само че и на олово, арсеник, кадмий и никел са надалеч над нормите. Проблем е неналичието на централно отопление - хората се отопляват най-много с нискокачествени лигнитни въглища от близката мина, с високо наличие на вода.
5. Сараево, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 30.8
Рекордна месечна централизация: 75.8 (ноември)
Сараево е без подозрение балканската столица с най-мръсния въздух. През предходната зима нещата бяха толкоз зле, че в обособени дни бяха отменяни самолетни полети поради безусловно непрогледния въздух. В някои от дните IQAir даде равнище на замърсяване от 225 - трето най-лошо достижение в света.
6. Грачаница, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 30.3
Рекордна месечна централизация: 62.5 (януари)
Грачаница е град в кантона Тузла на Босна и Херцеговина, с 45,000 поданици. Главен източник на фини прахови частици тук е битовото отопление, което е главно на дърва и въглища, а в малцинствените махали - и на други твърди боклуци, произлизащи от неуредените сметища край града.
7. Баня Лука, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.9
Рекордна месечна централизация: 64.4 (декември)
Вторият максимален град в Босна и Херцеговина и столица на самостоятелната Република Сръбска, с население към 140,000 души. Замърсяването е в пъти и даже десетки пъти над нормите във всички месеци, с изключение на май.
8. Вогошка, Босна и Херцеговина
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна централизация: 71.4 (декември)
Вогошка е градче и община в периферията на босненската столица Сараево - нещо като Банкя. Но за злощастие с много по-замърсен въздух. Тази зима на няколко пъти локалните управляващи предупреждаваха жителите по опция да не излизат на открито поради концентрациите на прахови частици - PM10 и PM2.5, надхвърлящи десетократно допустимите правила.
9. Тетово, Северна Македония
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна централизация: 63.6 (януари)
Тетово е община в северозападната част на Северна Македония, с население към 63,000 души, най-вече етнически албанци. Градът имаше тежки проблеми със замърсяването от 60-те години, най-много поради химико-металургичния комбинат Jugohrom, който най-сетне бе затворен през 2016 поради груби нарушавания на екостандартите. Ситуацията с въздуха се усъвършенства, само че не доста. Главните източници на замърсяване с фини частици през днешния ден са колите и печките - градът няма добре развъртян градски превоз, нито централно отопление.
10. Косиерич, Сърбия
Средна годишна централизация на PM2.5: 29.3
Рекордна месечна централизация: 68.1 (януари)
Градче с едвам 3800 поданици, център на община с към 10,000, Косьерич се намира в района на Златибор в западна Сърбия. По публични данни на здравните управляващи в Ужице, градът е първи по смъртни случай от рак и белодробни заболявания в района. Главните аргументи са три заводи: за цимент, за бои и за кабели.
Българските градове
Варна - 15.8 междинна централизация PM2.5
Русе - 14.9
Пловдив - 14.4
Благоевград - 11.8
София - 11.2
Старосел - 10.3
Бургас - 10.0.
Варна е на 195-о място по замърсяване в Европа, Русе - на 231-во, Пловдив - на 256-о. В София въздухът като цяло е бил по-чист откъм фини прахови частици от градове като Букурещ, Любляна, Загреб, Солун и Варшава. Все отново би трябвало да се означи, че от българските градове с задоволително измервателни станции, с цел да бъдат включени в проучването, единствено в един - Благоевград - е установено положение на въздуха в нормите на Световната здравна организация, и това е траяло единствено един месец, през май.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ